Най-накрая реших да си направя блог защото чувствам, че искам да кажа нещо, но навсякъде е цензура и все се съобразявам да не би да засегна някого. Това си е моето пространство, където ще си правя правописни грешки, и ще си говоря смешки и ще си разсъждавам, пък кой чел чел. Чувствайте се като у дома, но не забравяйте, че сте на гости.
Една шепа хора, мразещи се, спъващи се, псуващи се. Не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е по-зле. Само плюваме и критикуваме другите. Облечени в анцузи и гледащи мръсно, ходим по разбитите тротоари под разпадащите се фасади на занемарените ни сгради. Караме стари коли на лизинг по разбитите улици и пак с мръсния поглед. Спираме където си искаме и се колим за парко-място. Плащаме скъпо за калпави услуги и все се сеем на мизерията в която се намираме....