Има ли още някой, който се съмнява, че живеем в диктатура на капитала или вече всички сме наясно с цирка, който гледаме от всички парламентарни трибуни по света? Хубавото е, че хората вече виждат какво се случва, лошото е, че го приемат за нормално. От една страна с пари можеш да си купиш всичко, от друга страна за пари продадоха всичко. Какъв парадокс. В стремежа си да сме богати, здраво обедняхме.

В дългосрочен план тази стратегия напълно обезверява хората. Лека полека започва да намалява избирателната активност и цирка става разпознаваем. Изгубили надежда, хората започват да живеят ден да мине, друг да дойде отдавайки се на мимолетното щастие и съблазън, под ритъма на чака рака. Ценностите постепенно се изменят и културата се трансформира. Добродетелите (ако въобще има някой, който да знае какво значи тази дума) са се превърнали в непостижим идеал, без реална стойност. 

Е как може да се пребори злото, когато всеки иска да стане част от далаверата?