Най-накрая реших да си направя блог защото чувствам, че искам да кажа нещо, но навсякъде е цензура и все се съобразявам да не би да засегна някого. Това си е моето пространство, където ще си правя правописни грешки, и ще си говоря смешки и ще си разсъждавам, пък кой чел чел. Чувствайте се като у дома, но не забравяйте, че сте на гости.
Как бедността и кризите се създават, за да работим повече. Публицистична статия по ключовата теза на професор Янг
Една шепа хора, мразещи се, спъващи се, псуващи се. Не е важно аз да съм добре, важното е Вуте да е по-зле. Само плюваме и критикуваме другите. Облечени в анцузи и гледащи мръсно, ходим по разбитите тротоари под разпадащите се фасади на занемарените ни сгради. Караме стари коли на лизинг по разбитите улици и пак с мръсния поглед. Спираме където си искаме и се колим за парко-място. Плащаме скъпо за калпави услуги и все се сеем на мизерията в която се намираме....
Има ли още някой, който се съмнява, че живеем в диктатура на капитала или вече всички сме наясно с цирка, който гледаме от всички парламентарни трибуни по света? Хубавото е, че хората вече виждат какво се случва, лошото е, че го приемат за нормално. От една страна с пари можеш да си купиш всичко, от друга страна за пари продадоха всичко. Какъв парадокс. В стремежа си да сме богати, здраво обедняхме...
Един приятел, който беше доста добър боксьор, но така и не се реализира ми разказа следната история. Всички знаете, че мутрите останаха в миналото. Но днес техни наследници държат апетитни места по морето и привличат млади спортисти, биячи и страшни момчета да обслужват техния интерес срещу жълти стотинки. Ето как: